ПЛАСТМАСА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀СТМАСА ж. 1. Спец. Изкуствен материал, създаден върху основата на природни или синтетични смоли и полимери с прибавка пълнители (дървено брашно, хартия, пясък, азбест, оцветители), който приема определена форма при обработка под налягане и нагряване, запазва я чрез охлаждане, лек е и сполучливо замества метал, дърво, вълна и под. Появата на първата пластмаса — целулоида — идва сравнително много късно (преди около 100 години — 1865 г). Маш. IХ кл, 26. В техниката и бита много лесно се употребяват различни пластмаси — бакелит, плексиглас и др. Физ. IХ кл, 1958, 61. Върху бялата покривка бяха наредени чинии, кърпи, вилици, жълто панерче от пластмаса, пълно с бели филийки хляб. П. Стъпов, ГВ, 13-14. Един образцов завод даваше на десет хиляди души работа.., предоставяше им .. блестящ от никел и пластмаса ресторант, евтина храна. Бр. Йосифова, БЧМ, 117-118.

2. Само мн. Различни видове от такъв материал. Пластмасите са материали, които се приготвят или преработват чрез пласти‑

ческа деформация — пресуване, леене под налягане, изтегляне, щамповане и др. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 282. Ненаситените въглеводороди са химично активни съединения.. Те намират голямо приложение за получаване на пластмаси, синтетични влакна и др. Хим. VIII кл, 1965, 74. На базата на нефтопреработвателния завод .. се развива нефтохимията, производството на синтетични влакна и пластмаси. СЗ, 1982, бр. 63, 3.