ПЛА̀СТОВ

ПЛА̀СТОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Геол. 1. Който се състои от пластове. Седиментните скали обикновено са наслоени. Техните находища са пластови. Пластовете имат най-различен състав и структура. Ст. Бошев и др., ГГ, 44. Независимо от произхода им находищата на полезните изкопаеми се разделят по формата си на две групи: а) правилни, към които спадат пластовите, пластообразните и жилните находища; б) неправилни. Х. Попйорданов и др., ПИ, 16.

2. Който е образуван в земните пластове. Главните формации, образуващи се при геосинклинален тектонски режим, са .. пластови фосфорити, рифове и боксити. Г. Георгиев, П, 203. Северна България е изградена от дебели няколко хиляди метра седиментни скали.., които изграждат спокойна в тектонско отношение област. В някои от тези пластове на голяма дълбочина се срещат топли води с пластов артезиански характер. Н. Ненков и др., БС, 44.

Списък на думите по буква