ПЛАСТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛАСТЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. 1. Редя нещо, обикн. еднородни предмети, едно върху друго, на пластове; дипля2, наслагвам. Онова, което целият български род векове е пластял песъчинка по песъчинка във всенародна пирамида — превеличайшето усилие на редица поколения — всичко бе сринато. Хр. Бръзицов, НЦ, 345. Когато спряха горе .. / по върховете вятърът върти / снега на облаци и го пласти / незнайно някъде между скалите. Ламар, СГ, 29.
2. Обръщам да съхне и събирам на куп окосено сено от ливада. Тук и там из полето се белееше женска забрадка, хората жънеха житото за лично ползване или пластяха сено. Й. Радичков, ВН, 134. Когато откосите са изсъхнали, .. ги влачат на мястото, гдето ще се пластят на пласт. СбНУ ХХIХ, 259. Калина сено пластила / в гората под планината. / До пладне сено пластила, / от пладне копа правила. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 456. пластя се страд. Като се окоси сеното, трябва и да се пласти.
ПЛАСТЯ̀ СЕ непрех. Редя се на пластове, слоеве; наслагвам се. Прозрачни мъгли още се пластяха в гънките на урвите на Рибарица. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 150. Ресторантът беше най-обикновена кръчма. Тютюневият дим се пластеше по тавана. Кл. Цачев, СШ, 92. Играят отражения на пламъци, пластят се сенки. Н. Русев, СС, 161. ● Обр. Кой тука в тези гробници старинни, / изпепелен, преминал е светът? / Пластили се години след години / и върху тях днес гущери пълзят. М. Петканова, КС, 54.