ПЛА̀ТА

ПЛА̀ТА ж. Остар. и диал. 1. Възнаграждение, заплащане, заплата, надница; платка. Радомир спря поглед върху сребърната кутия.. Не можеше да се нагледа на украсата ѝ .. — Ето платата ти, технитарю — побутна той златиците. М. Смилова, ДСВ, 97. Нима Стоян смяташе, че за тия часове ще ожъне нивите си — своите много ниви, на които всяка година жънеха жетвари на плата, по пет и десет души? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 547. Месечната плата на Ботьова била около 70-80 фр. на месец. З. Стоянов, ХБ, 170. Отиде той [Вардарски] най-напред при училищните настоятели да попита каква плата ще отдели общината за учителка. Д. Талев, ПК, 182. — Седемдесе лева ще бъде платата — и дрехи и храна — прибърза да поясни Нанко. Т. Влайков, Съч. II, 195. Ой ле брайно, Дойчин болен юнак, / нефте Петър коня да ти кове, / да ти кове коня вересия, / плата траси мое бело лице. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 54. Работи без плата, че не ходи без работа. П. Р. Славейков, БП II, 94.

2. Такса. Обявявам на почитаемата българска публика, че.. откривам пансион за десет ученички .. с 35 лева месечна предплата. Срещу тази плата ученичките ще се ползуват с квартира,.., храна и пране. Бълг., 1902, бр. 528, 1. Стремскеви се наместиха във вагона си посред голямата тласканица на навалицата, извънредно голяма поради евтината плата на пътуването. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 157. В бързите тренове има вагони само от I клас; а за една по-голяма плата може да се пътува в спалните вагони. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 53.

Списък на думите по буква