ПЛАТЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАТЀЖ м. Рядко. Плащане. За всички тези платежи, правителството е приготвило пари. БД, 1909, бр. 1, 2.

◊ Наложен платеж. Търг. Заплащане стойността на доставката на стока или пощенска пратка от получателя при доставянето. Обещах, че ще му купя [мушама] от София, ако са останали, и ще му я пратя по пощата с наложен платеж. Кл. Цачев, СШ, 106.