ПЛАТЕЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАТЀЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Който се отнася до платеж. Получи се платежна заповед тъкмо за три хиляди и петстотин лева. Т. Влайков, Съч. III, 138. Чекът в Америка е едно почти изключително платежно средство при по-големи суми. Г. Белев, КВА, 314-315. В часове на болки безнадеждни / щедро ни подхвърляш ти / празни призрачни мечти / и реални срокове платежни. Хр. Смирненски, Съч. II, 164.

2. Разг. платежно, ср. Платежно нареждане. До този ден то [Дако] ги виждаше само отвън, за него те бяха Митко, Тошо, Пешо — чиновници, като него, които само прехвърляха преписки, ведомости и платежни. Г. Райчев, ЗК, 49-50.

◊ Платежен баланс. Икон. Разликата между всички плащания, които една страна е извършила към чужбина и полученото от нея от чужбина за определен финансов период. Платежно нареждане. Счетов. Заповед-формуляр, с която се изплаща определена сума на дадено лице, за да извърши определени разходи.