ПЛАТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАТЍКА ж. Сладководна стадна риба от сем. шаранови с високо, странично сплеснато тяло, дълга до 50 см и с тегло 2,5 – 3 кг, която живее в долното течение на р. Дунав и блатата у нас и е обект на улов заради вкусното месо; платица. Abramis brama. Най-сетне, само няколко минути преди да събере пръта си и да се запъти към кръчмата, в село .. той забеляза малко по-надолу цяло едно ято кленчета и платики. Д. Калфов, КР, 62. Навъди се и много риба — шаран, сом, платика и змиорки. П. Здравков, НД, 28. Смятам, че може да се опита зарибяване и с топлолюбивата платика, която обитава долното течение на реката. РЛ, 1977, кн. 5, 24.

— От гр. πλατ?τσα от πλατύς 'плосък'. — Друга (диал.) форма: плотѝка.