ПЛАТИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛАТЍНА1, мн. няма, ж. Химически елемент Pt — сребристо сивобял, пластичен и ковък метал, химически силно устойчив като златото, ценѐн повече и от него, който се употребява при изработване на химическа апаратура, в зъботехниката и бижутерията; бяло злато. Даже благородните метали (злато, платина), които се срещат самородни в природата и са напълно устойчиви при обикновени условия, могат да се разрушат в царска вода. Св. Райчева, К, 13. Лично място в минната промишленост на страната заема минният басейн Садбъри в провинция Онтарио.. Тук е съсредоточен целият добив на платина, селен, телур.., значителна част от среброто. Л. Мелнишки, К, 95. Една твърде тънка игла от платина, без никакво украшение, придържаше връзката му за предницата на ризата. Пл, 1933, бр. 1418, 3. Платината, тя е по-тяжка от златото, нъ цената ѝ е по-долня от него и по-горня от среброто. Д. Мутева, ЕИ, 136.
— Исп. platina (умал. от plato 'сребро'). — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.