ПЛАТИНЍТ

ПЛАТИНЍТ, мн. няма, м. Спец. Сплав от желязо и никел в определено процентно съдържание, която има същия коефициент на разширение като платината и стъклото и се употребява за изработване на проводници при произвеждане на електрически крушки, радиолампи и др. При малко по-друг процентен състав желяазно-никеловата сплав се нарича платинит. Тя има коефициент на разширението почти еднакъв със стъклото. Физ. Х кл, 1965, 29.

Списък на думите по буква