ПЛАТНА̀Р

ПЛАТНА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. и диал. Мъж, който тъче тънки платна или ги продава; астарджия. В навечерието на Кримската война в Карлово има 70 майстори (платнари) с по 5-6 калфи и чираци. Ив. Унджиев, ВЛ, 22. Кажеш за тамошните платнаре. Тие работат и поминуват там, истина, ама не гледат само на ткането: тие си имат и нивата, и ливадата. Т. Влайков, Съч. II, 190. Па отиде Георгювица, / отиде си при платнаря / и платнарю проговаря: / — Пратил ме е болен Георги / да ми дадеш малко платно. Нар. пес., СбВСтТ, 11.

Списък на думите по буква