ПЛАТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀ТНИК¹, мн. ‑ци, м. Диал. Чувал, торба обикн. за брашно; платненик, вретище, врекя, вреща, вреч, мутавец, сакуля, струняница. Додето сухият висок човек поеме на гърба брашнения платник, стрина Инка припна да му отвори. А. Каралийчев, ПГ, 49. Старецът го попипа по тумбака, а той надут като тъпкан платник. Ц. Гинчев, ГК, 79. Той взе свещника и го скри в един от платниците, дето ги пълнеше със злато и безценни камъне. БО, 1846, бр. 1, 3.

ПЛА̀ТНИК², мн. ‑ци, м. Остар. и диал. Платец. 6000 сиреч шест хиляди гроша приях назаем от господина Алексия Исановича, които ся обещавам да платя после едногодишно спределение със законната лихва .. и .. давам споръчника и совершенаго платника господина Алексия Дамяновича и тако ся подписуваме и двама. Н. Хилендарец, СПП, 57.