ПЛАТНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛАТНО̀ ср. 1. Тъкан от памук, лен, коноп или коприна, обикн. домашно тъкана. Кичеха иконата с различни дарове — пешкири, некроени платна. Й. Йовков, Ж 1936, 232. По пътеката се зададе Жегъла, облякъл синя риза от домашно платно. В. Попов, Избр. пр, 50. Пено, здрав съм и добре съм,.. / Ами ти какво си? .. / Оттка ли платното, що беше на стана? / Дали се обади мъжо на Юрдана? Елин Пелин, Съч. V, 148. Не съм мома, либе Георги, за беган'е — / .., / имам платно, либе Георги, на разбоя. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 206. Биляна платно белеше / край Охридското езеро. / Отдолу идат винари, / винари белограгяни. / Биляна дума винари: / — Винари белограгяни, / покрай терайте керванот / да не ми платно сгазите, / че ми е платно даровско / за свекър и за свекърва. Нар. пес.
2. Специална тъкан, обикн. ленена, обработена и опъната, за да се рисува върху нея. Той минава покрай старите църкви.., надниква в стативите на художниците, разперили платна пред живописните дървени къщи. С. Северняк, ОНК, 209. — Като стоях пред картините на големите майстори, завладяваше ме тяхното умение да пренасят самия живот на платното. В. Геновска, СГ, 43. — Тогава е било евтино, а сега материалите са скъпи. Боите ги изписваме от Германия чак, а и платното е специално. Чудомир, Избр. пр, 10.
3. Обикн. мн. Къс от здрава материя, с определени размери, прикрепен към мачта на плавателен съд, за да го движи при вятър. Един ден императорската флота спря в нашия град. Корабите стоеха на другия бряг, срещу нас, със свити платна. Ст. Загорчинов, ЛСС, 68. Една рибарска лодка с платна стоеше неподвижно далеко в морето. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 123. Щом се разсъмнало, два кораба опънали платна и отплували в морето. А. Каралийчев, ТР, 202. Гемията на кир Ламброс беше голяма, плоскодънна, с едно-единствено широко платно, което ловеше попътния вятър и добре се издуваше. Ст. Дичев, Р, 177. На хоризонта пак полека-лека / се губеха платната / всяка вечер / и мачтите изчезваха далеко, / но ние бяхме ослепели вече. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 33.
4. Прен. Рисунка, картина върху такава тъкан. До тая картина.. виси друго едно платно, на г. Холарека, което изображава ослепената Самуилова войска при Беласица. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 110. По стените, боядисани бледолимоново, висяха няколко платна, предимно пейзажи. Й. Демирев и др., ОС, 14. Даровитите аржентински художници излагат в Париж и Рим. А големите европейски имена излагат своите платна в Буенос. Б. Шивачев, ПЮА, 101. В музея видях забележителни платна и скулптури на стари унгарски майстори. Н. Фурнаджиев, МП, 104. — В Берлинската галерия има забележителни платна.. — Нищо няма! Вие я бъркате с Дрезденската. Др. Асенов, СВ, 39.// Прен. Стесн. Книж. Обикн. с определение. Пространно, мащабно изображение на живота в литературно или музикално произведение. Натуралистичните уклони .. се отразяват и върху композицията на произведението. Той рисува широко платно на живота, с много лица и събития. С, 1951, кн. 4, 172. Широко платно на народните борби, което читателят очаква да се разгъне пред него с цялото многообразие и неповторимост на конфликтите и образите, в романа е подменено .. с бледи "приблизителни" схеми на герои без всякаква индивидуалност. ЛФ, 1958, бр. 44, 2. В осма симфония — монументално лирикоепическо платно — са намерили място образи, формирани в обстановката на разруха и страдания, но и на безподобен героизъм и самопожертвувателност. НК, 1958, бр. 3, 3. Иска ми се да смятам, че Петко Стайнов ще създаде нови симфонични платна, които ще влязат във фонда на българската симфонична класика. РД, 1950, бр. 269, 2.
5. Отделна ивица, лента от път, шосе за движение на автомобил. Те бяха на улицата, по платното се точеха коли, недалеч звънеше трамвай. А. Наковски, БС, 27. Казах му [на Иван] да не подхвърля топката, защото ще я изтърве на уличното платно, където движението е извънредно голямо. К. Калчев, СР, 144. — Гледай бе, бай Коно — сочеше той [момчето] с ръка траповете по платното. — Кой може да каже, че това шосе е правено само преди две лета! Г. Мишев, ЕП, 22. При проучване на старите пътища трябва да се установи тяхното местоположение, състоянието на пътното платно и съоръженията по тях. М. Мичев и др., З, 147. // Част от такава ивица, предназначена за специално придвижване. Коловозни платна. Платно за колоездачи. Трамвайно платно. // Насип на ж. п. линия. Използувах утренния час за една разходка на запад из пролома, вървейки по платното на линия‑
та. Ив. Вазов, БП, 154. Повечето от работниците лежаха покрай платното на линията. Други се суетяха около бараките. Т. Харманджиев, Р, 39.
6. Спец. Големи плоскости от твърд, устойчив, неогъваем материал, които се използват като свързващи или подвижни елементи при строеж. И тръгнахме на 27 декемврий 1866 год. из село да събираме волна помощ, за да направим на черковските пенджури джамове, защото досега бяха с платна заковани. М. Кънчев, В, 209. Страните, дъното и капакът на амбалажните каси поотделно се състоят от една или няколко дъски, съединени по разни начини във форма на платна (плоскости). В. Цветков и др., МТД, 21. // Спец. Железни плоскости за кофраж. Лили пак беше по-горе, върху излетите вече първи платна на моста. К. Топалов, СТ, 95. Едни и същи кофражни платна се използуват от обект на обект по много пъти. ВН, 1958, бр. 2053, 2. Работеха кофража изключително с железни платна. Така по-доброкачествено се изливаше бетонът. ВН, 1960, бр. 2824, 2.
7. Спец. Лента, върху която се пренасят товари при транспортни или режещи машини. Платното на транспортьора [на комбайна] се изработва от брезент. М. Дуковски и др., СМ, 396.
8. Остар. Екран за прожектиране на филм или за фотографски фон. Филмът е твърде забавен тъкмо поради своята отживялост. Както някога той трепка и се къса всеки две минути, после изгрява отново върху платното. Св. Минков, ДА, 39. Той [фотографът] курдиса нашите герои на някакво продънено канапе, после издърпа с шум зад гърба им едно грамадно платно .. и започна да гледа с примрежени очи клиентите си. Св. Минков, РТК, 137-138. Хайде на кино, мадам. / На платното невиждана гледка: / Виена — великия град. Хр. Смирненски, Съч. I, 198.
9. Остар. Платнище (в 1 знач.). Редки дъждовни капки затупкаха по платното на палатката. А. Каралийчев, НЗ, 136. Платното, с което затваряха вратата на землянката, се беше развързало, удряше се и шумеше. Й. Йовков, Разк. I, 18.
◊ Инженерно платно.1.Техн. Обхватът на път с всички прилежащи участъци, ленти; сервитут. 2. Остар. Техн. Вид каширана хартия, подобна на хелиографската, използвана за чертежи с туш при проектиране. Инженерното платно за разлика от рисувалната хартия е много чувствително към влагата и всички манипулации с него. К. Груев, ПГ I, 188.
? Бял като платно. Разг. Съвършено, напълно бял. Като платно е бяла равнината. Н. Ракитин, Ст II, 41. До клонестия, още не разшумен орех, се криеше прецъфтелия вече дрян; него пък милваха един куп бели като платно череши. Т. Влайков, Съч. I, 19 , 57. Бял (побелял, побледнял, пребледнял, блед, бледен) като платно. Разг. За лице на човек — който е изключително бледен поради силно вълнение или от болест, слабост. Веднъж бе лежала цяла седмица, бяла като платно, без да каже нито една дума. П. Вежинов, НБК, 18. Уплаши се, че повече не ще може да го задържи, изпревари коня пред вратника и с побеляло като платно лице, се обърна към мъжа си. К. Петканов, ОБ, 254. Алия се понавежда към него и шушне, пребледнял като платно: "Убий ме, ама недей ме прави за резил". Н. Хайтов, ШГ, 139. Бай Пондю влезе в канцеларията си бледен като платно и така безпомощно се огледа, че колегата му .. се вторачи учудено. Г. Караславов, Избр. съч. II, 200. Да (дано) се засмееш под платно; да те покрият с платно; под платно да те погледна. Диал. Грубо. Във 2 и 3 л. Да умреш. Да го покрияат сос платно. СбНУ VIII, 242. Дотъках (изтъках) си платното, ритнах (ритам) <ти> кросното; изтъках си платното. Разг.; Изтъках си платното, пущина ти кросното. Диал. Проявявам неблагодарност, след като са ми направили услуга, след като са ми помогнали за нещо. Има и хитреци, които обещават, па изтъкат ли си платното, ритнат кросното. Кр. Григоров, Р, 56. А бай Стоян в туй време си нареди работата, изтъка си платното. Й. Йовков, ПГ, 261. Надувам платната. Разг. Тръгвам си, напускам някое място. Груева: — Всъщност останете за малко. Любчо: — Ще се разхождаме. Аз имам нужда от чист въздух. Хайде, надувай платната. К. Кюлюмов, ПШ, 30. Свивам / свия (свивам си / свия си) платната. Разг. Отстъпвам от мнението, позицията си и правя компромис. Свих платната и като блудния син един ден потропах в Управлението. Л. Петков, ГЦ, 36. — Караш ме да ти се чудя. Уж свиваш платната, а пак въртиш, сучеш. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 37. Ставам / стана <бял> като платно; побелявам / побелея (пребледнявам / пребледнея; побледнявам / побледнея) като платно. Разг. Силно побледнявам, губя цвета на лицето си от уплаха или друго вълнение. Севда се съвзе, тя разбра, че в тази караница замесиха и нея, погледна свекъра си слисана, изненадана, и лицето ѝ изведнъж стана бяло като платно. Г. Караславов, С, 156. В първия миг Стоев изгуби обикновеното си хладнокръвие и лицето му побледня като платно. Г. Караславов, Избр. съч. I, 293. Майка ми побледня като платно, а пък аз останах с отворени уста. Ст. Загорчинов, ДП, 224. Тъка си платното. Разг. Действам хитро, умело, така че да постигна целта си. Карл и венецианците не влязоха в Арбанашката земя, за да ни облекчат работата срещу Византия. Макар и съюзници, те си тъкат платното. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 38.