ПЛАТОНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАТОНЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Филос. Който се отнася да платонизъм; платоничен.

2. Книж. Който практически не се осъществява, който съществува само като идея; отвлечен, платоничен. Най-смутена бе обаче интелигенцията. От пътуването на пратениците в Европа тя бе очаквала някакъв осезателен резултат и не виждаше освен платонически симпатии. С. Радев, ССБ II, 575. Германският посланик не се произнесе ни за, ни против; той вероятно знаеше, че тоя избор ще стане една платоническа манифестация. С. Радев, ССБ II, 442.

3. Прен. Книж. Който е чисто духовен, без плътски влечения и физическо общуване; платоничен. Това мога да ти кажа: още съм

в платонически период на глухите въздишки. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 72. Платонческа любов.

ПЛАТОНЍЧЕСКИ. Книж. Нареч. от платонически (във 2 и 3 знач.); платонично. Ще се напият.., току-виж му кацнала [момичето] на тавана.. В бара или другаде, все едно, среднощ никой не се мъкне по кръчмите платонически. К. Топалов, СТ, 29. Ще иде по-близо до къщичката и ще я погледа. Беше влюбен платонически и едрата мръзнеща луна предразполагаше към подобни чисти преживявания. Ч. Шинов, Ст, 1966, бр. 1076, 2. Обичаше го платонически.