ПЛАТЪНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАТЪНЦЀ ср. Остар. и диал. Умал. от платно. Добри запомага на отеца..; наметна върху калимявката му тънко черно платънце; подаде му жезъла и среброобкованото евангелие. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 507. Па промина кираджийче: / — Дай ми, Динке, от платното. / — Не давам си платънцето, / не ща ти ле от виното. Нар. пес., СбВСтТ, 601. Баща ти брата отдели, / нищо му делък не даде: / три лакта църно землище, / два лакта бело платънце. Нар. пес., СбВСтТ, 1053.

◊ Стъпил съм на платънцето. Диал. Започнал съм нещо и вече не мога да се откажа да го върша.