ПЛАХ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛАХ, пла̀ха, пла̀хо, мн. пла̀хи, прил. 1. Който е недостатъчно смел, уверен, решителен; боязлив. Той [Стоян] седеше на стълбите в последни колебания, нерешителен, плах, разтъжен. Д. Талев, ЖС, 108. — Баща ми беше твърде плах в сделките, работеше, колкото да не седи без работа, предприятието креташе едва-едва. Б. Райнов, НН, 336. Майка му — плаха жена, погълната от грижи за домакинството, слушаше безмълвна, понякога цъкаше с език възхитена и казваше: — Но боже мой, Илия! Наистина ако успееш! П. Стъпов, ГОВ, 8. Мисълта за учениците ѝ я увлече — тя видя лицата на момченцата и момиченцата от отделението, което водеше, момченцата с будни очи, момиченцата, малко плахи, като пиленца, със свенливи усмивки. Д. Спространов, С, 9. Две плахи фигури, облечени в размъкнати, кафяви дрехи .. се показаха на завоя и с дебнещи крачки пристъпиха към него. Ем. Станев, ВТВ, 81.
2. Който е уплашен, смутен от нещо, който изпитва уплаха, страх; изплашен. Генко пламна.. — Моме! .. Минка се яви плаха и разтреперана. — От днес нататък от пра‑
га навън да не си мръднала.. Тук, в къщи — толкоз! .. Каза и отряза. Ц. Церковски, Съч. III, 87-88. Войниците гледат, изтръпнали и плахи. Й. Йовков, Разк. I, 91. Пенка примряла от жега! .. Захвърлиха жътвари остри сърпове и затичаха нататък плахи и тъжни. Елин Пелин, Съч. I, 163. Ще умре Евтимий. Ще бъде посечен / въз зида, пред взора на плахий народ. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 91. // За животно — който лесно се плаши; плашлив, страхлив. Горди елени и плахи кошути с големи очи .. скитаха из лесовете. Ем. Станев, ПЕГ, 5. Не всяка кобила знае да носи звънец, те са окачени на най-едрите и най-стари кобили: широки, с големи търбуси, но все пак пъргави и плахи. Й. Йовков, АМГ, 138. Спусна се [Хектор], както орела, що вий се / във висините, се спуща през облаци тъмни в полето, / алчен за снежното агне или пък за плахия заяк. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 51.
3. Който изразява липса на увереност, смелост, решителност; боязлив, уплашен. "Прости, прости" .. — шепнеше тя [Евгения], без да снема плахите си кафяви очи от нарисуваната Богородица. Ст. Дичев, ЗС I, 597. И Райка срещна погледа му. Той бе и мил, и плах, и някак си срамежлив. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 53. Станка слушаше жадно, с широко отворени очи.., с плахо лице. Елин Пелин, Съч. III, 128. Погледът му [на мъжа] спира на онзи сиромах, чието място бе взел. — Май ти си от Равнец? Как са цените? От лицето на човека мигновето изчезна плахото изражение, сменя се с любезност. К. Константинов, СЧЗ, 74. На лицето ѝ [на Диляна] се появи една плаха усмивка и застана нерешително до вратата. — Ела — усмихна се Грашев — ти не знам, но аз се затъжих за теб. Д. Фучеджиев, Р, 331-332. То [новото чувство] ме погълна така, че нищо друго не възприех от външния свят: нито промяната във Влад, нито плахото му посягане да ме спре. Бл. Димитрова, ПКС, 249. — Седни, моля ти се, и не ми се сърди. Имам си грижи, неприятности — и подаде ръка на гостенката си. Катя пое ръката му трепетна и плаха. Д. Спространов, С, 7. ● Обр. И по сивата земя, / топлена от ласки южни, / трепкат плахи и ненужни / с кръв напръскани писма. Д. Дебелянов, С 1936, 70. Изгубени сред мрака на скръбта, / следят те плахия полѐт на птици. Н. Лилиев, Ст 1932, 35.
4. Прен. За чувство, емоционално състояние — който е изразен в слаба степен, който е колеблив, слаб, неуверен, неукрепнал. Много плахо и неуловимо е чувството на първото любовно увлечение. Ив. Карановски, Разк. I, 83. Стоян потръпна.., нищо не го спираше тук в тая студена и тъмна нощ, а там [в града] го очакваше спасение и по-хубав живот — какъв, той не знаеше само в сърцето му припламваше плаха радост. Д. Талев, ЖС, 13. Тя повтори името му с очевидно удоволствие. Сетне извръща очи навън и погледът ѝ излъчва плаха, едва сдържана нежност. К. Константинов, СЧЗ, 167. "Неприятелят изглежда уморен" — гласи едно съобщение от Букурещ и в него звучи плаха надежда. Й. Йовков, Разк. III, 148. Изправих глава и улових погледа на Коля: той ме гледаше с плахо любопитство. Г. Райчев, Избр. съч. I, 78. И под заспали небеса / помръква вярата ни плаха. Н. Лилиев, Ст 1932, 101. Най-хубавото цвете не възпях! / С вълшебен дъх душа ми възхитена / то упои... и в нея с трепет плах / увяхна мойта песен неродена! П. П. Славейков, Събр. съч. II, 20.
5. Прен. За светлина, звук, шум, глас и под. — който е неясно изразен, слаб, приглушен. Грашев също потъна в една плаха и нежна светлина и в нея бълболеше звънко вода. Д. Фучеджиев, Р, 323. В безмълвната тишина на нощта.. нищо друго не се чуваше, освен песента на щурците. Тия къси сипкави и плахи звуци идеха отблизо. Й. Йовков, Ж 1945, 171. Наоколо всичко изчезна, в непрогледната тъмнина останаха само сподавените, плахи човешки гласове, но и те заглъхнаха един по един. Д. Талев, И, 591. Плахият хленч на гимназиста се сля с воя на вятъра и потъна в многогласния ек на залпа, който продъни нощта. М. Грубешлиева, ПП, 68. Напрегна слух, дано долови плахи стъпки, но напразно задържа толкова продължително дъха си — цялата къща изведнъж бе онемяла. К. Петканов, ДЧ, 248. Крилата / с плах шум отнесоха към небесата / лъчистий ангел. К. Христов, ЧБ, 94.● Обр. Тъмносини сенки, преплетени с плахи слънчеви петна, лежат по гъстия мъх. Хр. Смирненски, Съч. III, 153. Луната грее студена и безучастна. От дърветата пада плаха сянка. С. Радев, Х, 1909, бр. 4, 10. А между колята, край плахи огньове / навели са мъже глави. К. Христов, ВС, 47.
6. Прен. В който има, съдържа се неувереност, слабост, нерешителност, в който липсва смелост. Влезе дядо Костадин и гласовете им изведнъж станаха по-тихи, заканите по-въздържани, въпросите по-плахи: — Е, дядо Дине, ще мерим ли утре? К. Петканов, СВ, 133. Тези килии са правени за двайсетина души.. За някаква чистота и хигиена тук, разбира се, не е могло и дума да става. Мнозина от затворниците са надавали тревога, някои от по-низшите служители също са правели плахи забележки. Г. Караславов, Избр. съч. III, 181. Упойващият лъх на цъфнали дюли все по-неудържимо нахлуваше на буйни талази и събуждаше в душата ѝ плахи мечти. Ст. Марков, ДБ, 90. Мъничък, незабелязан, незнаен, той [Комков] носеше в себе си голяма скръб: в плахата му душа се бе спуснал грамаден чер облак. М. Кремен, СС, 78. Велика се видя права, огледа църквата, долови въпросителните
погледи на светците от иконостаса и смутена, с плахо сърце, падна на колене до Куна. К. Петканов, МЗК, 89. Очи плави, сърце плахо. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 38. Плахи опити.