ПЛАХЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАХЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Плах, плашлив; боязлив. Конете пък станаха плахливи и капризни. По-рано конярите ги водеха на водопой на стадо, като хергелета, а сега на всеки два коня — човек. И. Петров, НЛ, 206. На моя гроб ти сълзи няма да пролееш; / далеч от теб ще бъде той, о, майко мила! / Плахлива знам, ти няма, няма да посмееше / да идеш там, да видиш кръстната могила. Ц. Церковски, Съч. I, 246.