ПЛАХЛЍВО нареч. Диал. Плахо, плашливо; боязливо. Дядо Станко. (С обезумял поглед гледа на Стайка; повърта се гузно и плахливо). Ц. Церковски, ТЗ, 182. През отворений прозорец / птичка лека полетя, / но щом зърна ме — плахливо / тя подхвръкна, зацвъртя. К. Христов, Т, 22.