ПЛАХОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀ХОМ нареч. Остар. и диал. Плахо; боязливо, неуверено. Колкото повече туземците стояха да гледат плахом, толкова повече ся удивляваха на което чуеха и гледаха. П. Кисимов, ОА I (превод), 45. Часът къде 7 Петър са събуди. Той гледаше плахом и трепереше като лист. НБ, 1876, бр. 47, 184. Хем на тогова Обрешка да му додеш дохак, защото чудо направям, ако зема ей сега кобилцата .. (Обрешко се измича назад, като гледа плахом-плахом). Т. Шишков, ГМ, 17. — Очи, черни очи, / Славено, Славено, / що плахом гледате? / Дали сте дадени / или продадени? Нар. пес., СбВСтТ, 726. Малка мома коня води, / коня води, на бел Дунав, / .. / Коня ѝ вода не пие, / плахом гледа отвъд Дунав. Нар. пес., СбНУ ХI, 3.