ПЛА̀ХОСТ

ПЛА̀ХОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от плах; боязливост, неувереност. Някогашната ѝ плахост беше изчезнала .. и вместо нея се раждаше неподозирана до сега решителност. Ст. Марков, ДБ, 235. Беше добил известност, имаше добро обществено положение и както модният костюм умело скриваше мършавата източеност на тялото му, така бе се научил да прикрива вътрешната си неустойчивост и плахост. Л. Дилов, ПБД, 94-95. С едва загатнато движение офицерът му посочи стол и Иван седна.. Вдигна очи: все още се бореше между любопитството какъв човек стои насреща му и плахостта как ще представи пред лицето на света своите отвъддунавски славяни. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 341.

Списък на думите по буква