ПЛАЧА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛА̀ЧА, ‑еш, мин. св. пла̀ках, несв., непрех. 1. Лея, проливам сълзи, като обикн. издавам и нечленоразделни звуци поради болка, скръб, страх; рева, ридая, хлипам, хълцам, хленча. Когато той тръгна на война, аз плаках като луда. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 13. — Какво ти е, невясто? Болна ли си? Току плачеш и пъшкаш! Елин Пелин, Съч. III, 72. Вечерта по тъмно Женда пак дойде при баба Ана. Плака, окайва себе си, окайва Върбана. Й. Йовков, СЛ, 110. Пробудих се .. / и плаках до зори / за твоя дял и мойто пробуждение. П. К. Яворов, Мис., 1899, кн. 4, 388. Плача с глас. △ Плача от обида. // Проливам сълзи, предизвикани от силна радост. Тя плака в стаичката си от радост, но и от скръб: детето ѝ живееше, растеше, а беше като сираче, без баща. Д. Талев, И, 405. Дълго време дядо Либен се кикотил и плакал от смях. Л. Каравелов, Съч. II, 69.● Обр. О, майко моя, родино мила, / защо тъй жално, тъй милно плачеш? .. Ох, зная, зная ти плачеш, майко, / затуй че ти си черна робиня. Хр. Ботев, Съч. 1929, 37. Тя [реката] криви, извива, кърши се капризно в полите на Витоша,.., играе и блести, пее, плаче. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 18. От ниското небе ръмеше монотонен и ситен дъжд,.., а под прозорците плачеха водосточни тръби. Д. Димов, Т, 654. Бурята плаче.△ Вятърът плаче. △ Гората плаче. △ Цигулката плаче. // За бебе или дете — инстинктивно проливам сълзи при болка, глад, страх; рева, хленча, хлипам, хълцам. — Па и детето нали час по час иска да се разправя. То е здравичко инак, ала .. ноще често се буди и плаче. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 270. Детето ѝ беше тук. То плаче жално,.. беше болно. Д. Талев, И, 610-611. Седнало да плаче / малкото юначе. / На кого да каже / път да му покаже? Л. Милева, СбХ, 190. Нека плаче детето, да не плаче майката. Погов. П.Р. Славейков, БП II, 305. // С предл. за. Скърбя за покойник като лея, проливам сълзи. Скоро подир това умира жена му. Плакал за нея, както се следва. Ив. Вазов, Съч. Х, 20. Много плаках. Плаках за баща му, че ме оставя вдовица. Т. Влайков, Съч. I, 1945, 36. — Хубаво ме наредихте вий мене .. Кой ще плаче за мене.., никой не ще плаче за мене. Й. Йовков, ЧКГ, 200.
2. Прен. Разг. С предл. от. Изпитвам силно недоволство, страх, притеснение, подтиснат съм от някого, от нечия власт, деспотизъм. И той [беят] побесня, цялото село плаче от него. Д. Талев, И, 433. Според легендата народът престанал да плаче от кърджалиите, когато Индже станал закрилник на областта.
3. Прен. Разг. С предл. за. Съжалявам за някого или за нещо отминало. — Ти откога фана да плачеш за Асеня? Той ти грабна княжеството и затова шест години си ръмжал против него. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 80. Не ми плачи за стария шеф.
4. Прен. С предл. за. Имам належаща нужда, потребност от нещо. — Не слушат вече тия очи, за очила плачат. В. Нешков, Н, 15. Стъклото на витрината отдавна плачеше за сапун и вода. А. Мандаджиев, ЧЛП, 100. Къщата плаче за ремонт. △ Вратите плачат за боя. △ — Ох, хайде да се прибираме вкъщи, че душата ми плаче за сън.
5. Прен. Разг. Ирон. Обикн. с предл. за. Заслужавам да ми се случи нещо неприятно, което съм предизвикал с постъпките си; пада ми се. — За бой плачеш. Остави ни да спим! .. — Я го виж! .. Отиде и други да буди! Д. Талев, ГЧМ, 465. Санитарите плачат за разстрел, оставили хората да мрат, а те се излежават в гората. Й. Радичков и др., ГСП, 100-101. — За червен картон плачеш! .. — Навик — отвърна студено футболистът. Ив. Остриков, СБ, 22. — Вие съвсем през просото я подкарах‑
те! .. За съдебния пристав ли плачете? А. Гуляшки, МТС, 131.
6. Прен. За растение — отделям, пускам капки сок при срязване или нараняване; сълзя̀. В малката градина неранзата плачеше като дете. К. Петканов, СВ, 7. Лозите плачат — влажна е пръстта / под всякоя подрязана главина. Н. Ракитин, Ст II, 57.
7. Остар. и диал. В съчет. с гл. викна, ревна и съюз да. За усилване. Започвам да плача; заплаквам. Той от жалост .. не можа да ся стърпи, хвърли ся отгор Петра, прегърна го и викна да плаче като жена. Ил. Блъсков, ИС, 50. — Не е ли по-добре, тейко, да бягаме, а не да изгорим живи в тоз огън? — изрече Стоенчо, като ревна да плаче. Ил. Блъсков, ИС, 21.плаче се безл. На чужд гроб без сълзи се плаче. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 297.
ПЛА̀ЧА СЕ, ‑еш се, мин. св. пла̀ках се. Диал. Оплаквам се, жалвам се от някого или от нещо. — За какво ви е прошението? .. — Плачем се от доктора Догански! Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 183. — Тия още не са чули за кърджалиите. Ехе, вие от какво се плачете тогаз, бе? Още не сте сърбали кърджалийска попара! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 321. — Пашо ле, пашо честити, / дошли сме да се плачеме / от това турче Мехмеда / .. / Разтури села големи. Нар. пес., СбНУ II, 88. Жените се плачат от мажите, а мажите от жените. Погов. СбНУ IV, 211.
ПЛАЧЕ МИ СЕ несв., непрех. 1. Изпитвам желание да плача. А ето че днес този ден дойде, но аз съвсем не съм радостна, а още по-малко щастлива — плаче ми се. Г. Райчев, Избр. съч. I, 159.
2. Изпитвам, преживявам силна болка, мъка, страдание. — Като си помисля, плаче ми се, господа. Удивително куче беше моят Мечо. Бог да го прости. Елин Пелин, Съч. IV, 229.
◊ Майка плаче. Разг. 1. Пренебр. Като междум. За изразяване на неодобрение, недоволство от някого или нещо. Съгласи се .. и стана един Хлестаков — майка плаче. Суфльорката не се чуваше и Коцето импровизираше смело. Г. Друмев, УКР, 23. — Нямаш свидетели. Утре той може да каже, че не е минавал през просото и ще стане една... майка плаче! Черемухин, Ст, 1968, бр. 1182, 1. 2. За изразяване на силно възхищение от някого или нещо. Тогай царо я дал на него, па направили една сватба — майка плаче. Нар. прик., СбНУ V, 150. Плача за още. 1. Само в 3 л. Разг. Шег. Обикн. за ядене — много е вкусно, но е на привършване. — Хубава баничка си направила, за още плаче. — Плаче за още, ама няма! Излапахте я! 2. Имам силно желание за нещо. — Хем все те бия на табла, хем за още плачеш. Писна ми. Не ми се играе повече. 3. Не съм получил заслуженото за някакво свое провинение. — Малко ти беше вчера калая! За още плачеш! Пак си тръгнала при оня хаймана. Плача (рева, нареждам, вайкам се и под.) като над (на, връз) умряло. Разг. Плача високо, силно, продължително; вайкам се, нареждам, пищя. Плача на чужд гроб. Разг. Обикн. с отриц. Тревожа се излишно за чужди нещастия. — А Зафиров? Какво става със Зафиров? .. — Не плачи на чужд гроб, брат. К. Калчев, СР, 98. Не плачи на чужд гроб, да не си хабиш очите. Погов. Плача, та се късам. Разг. Продължително и силно плача. После скроиха някаква конспирация и ме осъдиха на четири години. Идва момата на свиждане и плаче, та се къса. М. Грубешлиева, ПИУ, 75. "Какви търговци? Те заклали нощес на тази жена мъжът и тя сега плаче, та се къса". Нар. прик., СбНУ V, 176. Плача като сираче за комаче. Диал. Плача жално, за да получа нещо.