ПЛАЧЀВЕН

ПЛАЧЀВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. За глас, звук — в който се долавя плач (в 1 знач.). Докторът извика с плачевен глас на стражаря. Ив. Вазов, Съч. ХII, 21. Тя отиваше там, скиташе се по Балкана и нейният отчаян и плачевен вик будеше самотиите. Й. Йовков, СЛ, 161. Обр. Вълните издават плачевен стон в подножието на крепостта. Ив.Вазов, Съч. ХVI, 180. 2. Прен. Обикн. в съчет. със състояние, положение, вид и под. Който буди съжаление, състрадание; окаян, жалък. На 15 април 1871 г. В. Стоянов .. отправя свое лично писмо до Мина Пашов.., за да му изложи плачевното състояние на дружеството. М. Арнаудов, БКД, 134. — Та мъжът ви е без служба пак? — Да,.. Представете си нашето плачевно положение. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 18-19. Узунов и Болман бяха ранени; всички бяха в плачевно положение. С. Радев, ССБ II, 614. Дано никога не се съмне, да не ме види човешко око в тоя ужасен и плачевен вид. Л. Стоянов, Х, 54-55.

3. Прен. Който е крайно незадоволителен, нищожен; окаян. Нашите плачевни приходи, празната ни хазна бяха тежка грижа за Ордена. В. Мутафчиева, СД, 206. Какво имаш да описваш у един човек, на когото всичко му е наред? .. Налага се да признаем, че подобни опити също се правят. И резултатите са най-вече плачевни. Б. Райнов, ТП, 68.

4. Остар. Който прилича на плач, наподобява плач; плачлив. Някои войници носеха на рамото соколи, които размахваха отвреме-навреме криле и изпускаха остър, плачевен крясък. Ст. Загорчинов, ЛСС, 85.

— Друга (остар.) форма: плачо̀вен.

Списък на думите по буква