ПЛАЧЕВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАЧЀВНО. Нареч. от плачевен. — Ще изгоря, ей тук ще изгоря, господин капитан! — плачевно извика той и се удари в гърдите. Ем. Станев, ИК I и II, 307. В дъното чух някой да стене тихо и плачевно. Н. Райнов, КЦ, 111. ^● Обр. Аз се спрях и мислено виждах моста, под който Стара река влачи плачевно шумящи вълни. Ив. Вазов,

Съч. ХVI, 100. Преди малко над града премина буря .. Плачевно шумяха и се огъваха дърветата под разюзданата стихия. Елин Пелин, Съч. V, 30.