ПЛАШЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛА̀ШЕНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от плаша и от плаша се; боене. Нов снаряд свиреше към селото .. — Познах по свиренето, че ще задмине .. — Ами ако се беше излъгал? — Ех, тогава с плашене не можеш го спре... П. Вежинов, ВР, 63. Пендо: — Бре, каква е брате, тая гяволия? / Пижо: — Това е колата на Свети Илия /.. / — Дошел е човеко малко да ни сплаши. / Пендо: — Колко за плашене, имаме си наши.! Елин Пелин, Съч. V, 158.