ПЛАШЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛАШЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. Който лесно се плаши; боязлив, страхлив. Продан беше добро момче, но плашлив, като бабичка. Л. Каравелов, Съч. II, 144. — Златко... Божичко, каква плашлива съм станала! — мълвеше тя, засрамена от страха си да направи крачка напред. Ц. Церковски, Съч. III, 33. — Наговориха се да ви пробутат плашлив кон, та после да си

правят шеги из гарнизона. П. Вежинов, ВР, 229.