ПЛАЩ

ПЛАЩ, пла̀щът, пла̀ща, мн. пла̀щове, след числ. пла̀ща, м. Широка горна дреха без ръкави, която се намята, носена в миналото обикн. от благородници; наметало, пелерина, мантия. Единият от тях беше норманец.., облечен в тъмносин кафтан от скъпа тъкан, с черен плащ през рамо и рогат шлем на главата. А. Дончев, СВС, 14. По зеленикавия му и богат, макар износен плащ, и по меча, който проничаше под плаща, личеше, че този човек е болярин. Ст. Загорчинов, ДП, 265. Наметна се бързо с един широк плащ и излезе с монаха. Ив. Вазов, Съч. XIV, 175. Обр. Безмълвна нощ е обвила / со тъмния си плащ света. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 45. Над пустите улици траурен плащ / е раздиплила майската вечер. Хр. Смирненски, Съч. I, 50. Грамадни гори и лесове намятат плащове от мъгли и облаци. Р, 1926, бр. 219, 2. Дребните, завистливите, посредствените бързо биват покрити със сивия плащ на забравата. Ив. Борисов, НПГ, 3.

Списък на думите по буква