ПЛА̀ЩАНЕ

ПЛА̀ЩАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от плащам (в 1, 2 и 3 знач.) и от плащам се. Смрикаров не остави никого да се намеси в плащането. Ст. Чилингиров, РК, 43. При плащането Юрталана отби още пет лева от общата сметка .. и се върна в къщи развеселен. Г. Караславов, С, 11. — През последните няколко години .. вие сте сключили редица крупни сделки в два варианта: официален .. и неофициален, по който всъщност е ставало плащането. Б. Райнов, НН, 465. Длъг с плащане е добър. П. Р. Славейков, БП I, 139. Безналично плащане. Безкасово плащане. Плащане на данъци. Плащане инкасо. Плащане с чек. Плащане в брой.

2. Обикн. мн. Сумите, които трябва да се заплатят по предварително споразумение. Плащанията по външния дълг се обслужваха от Българската народна банка. Вноските трябва да се издължат на няколко плащания.

Списък на думите по буква