ПЛАЩАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛА̀ЩАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от плащам (в 1, 2 и 3 знач.) и от плащам се. Смрикаров не остави никого да се намеси в плащането. Ст. Чилингиров, РК, 43. При плащането Юрталана отби още пет лева от общата сметка .. и се върна в къщи развеселен. Г. Караславов, С, 11. — През последните няколко години .. вие сте сключили редица крупни сделки в два варианта: официален .. и неофициален, по който всъщност е ставало плащането. Б. Райнов, НН, 465. Длъг с плащане е добър. П. Р. Славейков, БП I, 139. Безналично плащане. Безкасово плащане. Плащане на данъци. Плащане инкасо. Плащане с чек. Плащане в брой.
2. Обикн. мн. Сумите, които трябва да се заплатят по предварително споразумение. Плащанията по външния дълг се обслужваха от Българската народна банка. △ Вноските трябва да се издължат на няколко плащания.