ПЛЕБЕЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕБЀЙ, ‑ѐят, ‑ѐя, мн. плебѐи, м. 1. Истор. В Древния Рим — човек от свободното, но политически безправно население. Обеднелите семейства, пришълците от околните селища и от покорените племена били наричани плебеи (от латинската дума плебс — множество, обикновен народ). Ист. V кл, 185.

2. Прен. Книж. Човек от простолюдието, от бедните слоеве на населението; бедняк. Жената от висшата класа не искаше да слезе до нивото на плебея, до жалкия, вулгарен контрабандист. Д. Димов, ОД, 30. Барутчиев — младият отдъхна с облекчение .. Хлапето беше разкрило вече картите си и показваше готовност да направи услуга, но разбира се, съвсем не безвъзмездно. Жалък парвеню и плебей! Д. Димов, Т, 124. — Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! Хр. Смирненски, Съч. III, 238.

— От лат. plebeius 'простонароден'.