ПЛЕДИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕДЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. и непрех. 1. Юрид. Произнасям пледоария, защитна реч по дело в съд. Видният столичен адвокат Матеев — "Необоримият", както го наричаха още поради рядката му вещина и способност да пледира, — се завърна след полунощ у дома си. Д. Калфов, Избр. разк., 340.

2. Прен. Разш. Книж. Доказвам, защитавам, браня с думи нещо или някого, застъпвам се за нещо или някого. Знаменити агрономи и биохимици пледират в Германия масовото сеене на соя. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 233. Попа бе забелязал, че ако двама души се бият, и двамата се чувствуват справедливи, затова рядко пледираше за справедливост. Е. Кузманов, ЧДБ, 66. пледирам се страд. Българската политическа мисъл все още продължаваше да страда от наивен романтизъм, който ѝ позволяваше да вярва, че в Париж ще се пледира не пред победителя, а пред справедливи съдии. Д. Казасов, ВП, 209. Да се пледира, че тук, на Балканите, ще зацарува разбиране и мир, е много весело, ако се прави от публицист или журналист. У, 1911, бр. 244, 1.

— От фр. plaider.