ПЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЕН, плѐнът, плѐна, мн. няма, м. и (остар.) ж. 1. Състояние, положение, в което се намира човек, обикн. воин, войник, заловен от неприятел, който го е лишил от свобода; пленничество. Неговият подвиг при Фтиотида;.., както и продължителният плен у турците, безкрайните страдания в подземията на затвора, завършили със странно избавление, трогнаха слушателите. Ст. Дичев, ЗС I, 289. Барутът на испанците се свършил, някои от тях били избити, други хванати в плен и хвърлени в океана с камъни, вързани на краката. М. Марчевски, ОТ, 263. Боре Вихор е от ония гарибалдийци, десет, които паднаха в плен при първата атака на Рим и които, макар ранени, след два дни обесиха без съд. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 10. // Състояние, положение на човек, отвлечен от някого и принуден да живее и да се държи според чуждата воля. Змеят пази в плен осемдесет царски дъщери. Те са все млади моми и от тях той черпи сила. Като ги прегърне, част от тяхната младост минава у него — и те слабеят, а той се подмладява и засилва. Н. Райнов, КЧ II, 26. "Сестра ти са [турците] роб робили, / любе ти са в плен отвели." Нар. пес., СбВСт, 34. ● Обр. И така снегът си е сняг. Този, който се изсипа над Пловдив рано на 4 януари, задържа в белия си плен града цели десет дни. К. Странджев, ЖБ, 88. ● Нар.-поет. <в> плен пленя; плен да пленя. — Слушай ма жено,.. — пленук се плен плени, затова му викат пленук! — Плитка е то, и плитка му викат, че се плете. Й. Вълчев, РЗ, 115-116. "Де се дена, либе, де си, / де сърцето ми отнесе?" / .. / "— В плен пленила е русалка / твойто либе, моме малка". К. Христов, Т, 27. На седлата се юнаци. / Дали мислиш, Архангеле, / бой да биеш, плен да плениш? Нар. пес., СбВСт, 12. Архангеле мирхангеле, / що ти са порти разторени, / конюшници разключени, / .. / Бързи коня изведено, / сини сядла осядлано? / Дали мислиш бой да бийш, / или мислиш плян да пляниш? Нар. пес., СбАИ, 168.
2. Прен. Книж. Обикн. с гл. държа, съм и предл. в. Пълна духовна зависимост, подчинение на поведението, волята от някого, нещо (от нечие влияние, качества или от някаква мисъл, идея, чувство и под.). Като се влюби във Войка .. почна да се върти по цял ден около воденицата на дядо Горчилан. Войка го [Лепо] държеше в плен, присмиваше му се, измъчваше го и го караше да страда от ревнивост. Елин Пелин, Съч. I, 90. Той беше почервенял, с изпотено чело,.. А Фрюлинка вървеше щастливо усмихната, горда от своята женствена сила, с която можеше да държи в плен един възрастен мъж. Х. Русев, ПС, 113. Още опиянението ми от хубавата гледка не е минало, още Артек ме държеше в своя сладък плен, когато машината ни се плъзна между високи зидове от дялани камъни. К. Кюлявков, СПП, 16. Той е в плен на своята страст към комара.
3. Остар. и диал. Насилствено заграбени, отвлечени материални ценности при военни нападения; плячка, пленило. Напразно дошла насреща им една многочислена войска персийска, която напълнила въздуха със стрели, що хвърляла на тях. Това видевше унните,.., дръпнали ся назад и си отишли през горите, малко носящи плен, защо по-многото им я отнели мидяните. Г. Кръстевич, ИБ I, 330. Они [готите] .. ся дръпнали зад Дунава, след като ся наситили на плен, що грабили или земали за откуп от горките жители. Г. Кръстевич, ИБ, 83-84. Пак може да е било йоще пред Олгината смърт (962),.., користолюбивите,.. руски войници, йоще тогава да са заедно с плена си и някои книги занесли. Х. Йоанович, Ц (превод), 56.
◊ Плен и пожар. Остар. Голямо количество, множество (Н. Геров, РБЯ). Плен се плени, баба се реши. Диал. Употребява се за човек, който проявява пълно безгрижие, безразличие, незаинтересованост и остава безучастен във важни, съдбоносни моменти. Правя (сторвам / сторя) плен и пожар; обръщам / обърна на плен и пожар. Остар. Опустошавам, разорявам нещо. Но лош ден настанал: неверници люти / земя ни сторили я плен и пожар. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 117. — Първен ще свърша с Кантакузин. .. — Много тъпче той бедните хора... И агарянците, дето вика на помощ, де минат, на плен и пожар обръщат селищата. Ст. Загорчинов, ДП, 363. Ставам / стана плен и пожар. Остар. Бивам опустошен, разорен.