ПЛЕНА̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Който има плени, шупли, пукнатини. От пленаво желязо добра сабя не става. Н. Геров, РБЯ IV, 47.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.