ПЛЕНЀН

ПЛЕНЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и и (остар.) плѐнна, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от пленя като прил. 1. Който е в плен, който се намира в плен. Всички, като се смееха високо и неудържимо, разглеждаха първите пленени немци, измъкнати с щикове от съседните оцелели къщи. Ив. Мартинов, СНУ, 197. Разкритите в ужас очи на отрязаните юнашки глави, прострените ръце на пленените моми и булки, кървите по каменния път — сякаш властно и високо го молеха и зовяха. Й. Йовков, Разк. II, 375. За байрактарката и за самия поп Грую имаше най-лоши последствия, защото пленните турци известиха на Хавуз паша,.., кой е носил байрака на комитите и кой е държал в едната си ръка кръст, а в другата — нож. З. Стоянов, ЗБВ II, 63. Той [Спартак] бил тежко ранен и четите му са пръснали. 6 000 пленни роби били разпети на кръстове. Н. Михайловски, РВИ (превод), 249. Тъжи пленна хубавица, / вехне горестна горчица, / че неволя я терзай. П. К. Яворов, Мис., 1896, кн. 9-10, 12. Обр. Скръб за душата! Пленена / в сънните полски треви, / сред тишината свещена / лунния лик да лови. Н. Лилиев, Ст.1932, 83. Забранен е / на любовта плодът — и в зли страни / мечтите ти навек ще бъдат пленни. Д. Дебелянов, С 1936, 31.

2. Прен. Книж. Обикн. с предл. от. Който е изпълнен с възторг, възхищение от вида или качествата на някого или нещо; запленен, омаян, очарован, възхитен. Една европейска пътешественица .. духовито каза, пленена от величавата хубост на пейзажите, че тая линия трябва да е начертана от инженери-поети. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 32. Живеехме пленени в чара на някакъв вълшебен мир и, когато се сепнахме от своя унес, жалехме за напразно изгубените златни мигове. Ив. Карановски, Разк. I, 73. И тогава — залюбен в тълпите, пленен, / от лъчите на нова зора — / без да питам защо съм на тоз свят роден, / аз ще знам за какво да умра. Хр. Смирненски, Съч. I, 41.

Списък на думите по буква