ПЛЕНИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕНЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Лице, което пленява, взема в плен някого. Славчо беше белимелец, това съвпадение даде кураж и право на пленителите му да наситят до воля зверската си мъстителност. Ив. Вазов, Съч. VII, 58. Аз съобразявах, като претеглях обстоятелствата на пленителите си, че много по-разумно от тяхна страна би било да ме претрепат веднага, отколкото да го направят, след като ме извадят пред селяните. П. К. Яворов, ХК, 61. В съвременните войни пленените може да бъдат задържани за безопасност, но и това само докато трае войната и без да се обръщат пленителите лошо с тях. Пряп., 1903, бр. 36, 1.