ПЛЕНИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕНЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Който силно привлича, пленява, предизвиква възхищение; обаятелен, очарователен, чаровен, завладяващ, пленяващ. Привлекателността ѝ — .. — идеше не толкова от нейната пленителна външност, колкото от оня вътрешен чар, който се излъчваше от нея. М. Кремен, РЯ, 318. Те [реките] носят огромна стопанска полза. Освен това те са една от най-пленителните природни хубости. Б. Русев, ЖНР, 5. По челото ѝ и по бузите ѝ, в една пленителна безредица, падаха свилени кичури от кестенява коса. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 33. Той пак беше се загледал в кавалджиите, следеше мелодията, която се разливаше нашироко, плътна, сладкозвучна, пленителна. Й. Йовков, Ж 1945, 113-114. И винаги с препълнено сърце, / пленителна, смирена и покорна, / ти плакала си — влюбена и морна. Хр. Ясенов, Събр. пр, 44.