ПЛЕНИТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕНЍТЕЛКА ж. Остар. Рядко. 1. Жена пленител.

2. Прен. Жена, която очарова, пленява някого духовно. Увлечението му бе достигнало дотам, щото един прекрасен ден пленникът трябваше да грабне пленителката и да я понесе по белия свят, додето офукат голямото наследство, което получава. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 42.