ПЛЕНИТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕНЍТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на пленителен; обаятелност, очарователност, чаровност. Някаква дързост имаше в тоя човек и заедно с това някаква пленителност в усмивката, в изражението и в необузданите движения. Ст. Дичев, ЗС I, 538. Буйните и непроходими гористи върхове,.., представляват една очарователна картина. .. Тая именно пленителност, толкова свойствена на Родопите, е привлекла и заселила на време в обятията си нашите прадеди — славяните. Ст. Шишков, ЖБ, 6-7.