ПЛЕННИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЀННИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Състояние, положение на пленник; плен. Найден завари цялото семейство на вечеря. .. Стефан си бе намерил писарска работа в една търговска кантора, а Цанко току-що си бе дошъл от пленничество в Сърбия. В. Геновска, СГ, 454. Учудвах се на паметта на Йовков — как успя в две-три срещи с тоя запасен офицер да запомни всички тия подробности около боевете и обстоятелствата, при които е станало пленяването, както и всички ония истории през време на пленничеството в продължение на три години. А. Страшимиров, Сб??СЕП, 492-493. — Все пак Станка сполучи с него, само да оцелее, да си се завърне жив и здрав. .. — Беда е не само дето попадна в това пленничество. Беда е, дето още се бави. Г. Караславов, ОХ III, 6.