ПЛЕННИШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЀННИШКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Пленнически. Едно примирение се четеше по техните [на пленниците] лица. .. Сякаш от незапомнено вече време, те са се откъснали от родната си земя,.. Кой знае... Може би по-друг е законът, който направлява тия пленнишки души. Д. Калфов, ПЮН, 132. Работеха пленниците под надзора на немски инженери,.. Пленнишкият лагер беше на една нива. Р, 1926, бр. 208, 1. Безименните черни кръстове му стигат / из пленнишките лагери покрай Егея. Хр. Смирненски, Съч. II, 103.