ПЛЕНУК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЕНУ̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Плитка (в 1 знач.); пленица, пленик, плетник, плетва, плетица, плетка2, плѐтенка1, плетушка, плескуда2, сплитка, плетеница1, плит4, подлесница. — Слушай ма жено,.. — пленук се плен плени, затова му викат пленук! — Плитка е то, и плитка му викат, че се плете. Й. Вълчев, РЗ, 115-116.