ПЛЕНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЕНЯ̀1, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Остар. Пленявам. Природо,.. / .. / Една ме ти плениш, очароваваш, / във теб се не лъгах. Ив. Вазов, Съч. II, 187. Зарад теб [паричката] архиереи / пленят света кат зло‑
деи. П. Р. Славейков, КМ 1871, 57-58. Има ли и там да палят / да убиват, да пленят, / черкви божии да калят, / и селата да горят? Ив. Вазов, Съч. I, 34. пленя се страд.
ПЛЕНЯ̀ СЕ несв., непрех. Остар. Пленявам се; запленявам се, очаровам се, омайвам се. В твоят вид розов се плених, / богиньо поднебесна! / И в него се вес посветих, / душице прелюбезна! Г. Софиянец, П, 27. Той там живя много време, защото са плени от тамошния приятен климат, от нежността на жените. Ч, 1875, бр. 8, 348.