ПЛЕНЯ̀

ПЛЕНЯ̀1, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Остар. Пленявам. Природо,.. / .. / Една ме ти плениш, очароваваш, / във теб се не лъгах. Ив. Вазов, Съч. II, 187. Зарад теб [паричката] архиереи / пленят света кат зло‑

деи. П. Р. Славейков, КМ 1871, 57-58. Има ли и там да палят / да убиват, да пленят, / черкви божии да калят, / и селата да горят? Ив. Вазов, Съч. I, 34. пленя се страд.

ПЛЕНЯ̀ СЕ несв., непрех. Остар. Пленявам се; запленявам се, очаровам се, омайвам се. В твоят вид розов се плених, / богиньо поднебесна! / И в него се вес посветих, / душице прелюбезна! Г. Софиянец, П, 27. Той там живя много време, защото са плени от тамошния приятен климат, от нежността на жените. Ч, 1875, бр. 8, 348.

ПЛЕНЯ̀

ПЛЕНЯ̀2. Вж. пленявам.

Списък на думите по буква