ПЛЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЕНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; пленя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Вземам, хващам някого в плен. Но какво друго можеха да направят срещу превъзхождащия ги противник? Нищо, освен да останат там и да се съпротивляват до последния човек, докато немците ги обкръжат и пленят. Ив. Мартинов, СНУ, 185-186. След като се промъкнаха [военните] до нея [колибата], те видяха въстаниците, които спяха като заклани, и ги плениха без никаква съпротива. Д. Фучеджиев, Р, 236. Ала Игрил едно забеляза: никой не хвърляше ни стрела, ни копие, сякаш жив искаха да го пленят. Ст. Загорчинов, ДП, 307. Докле с потисници се бий Асен, / .. / Царицата му конница пленява / край Ловеч, от ромеи обсаден. К. Христов, В, 60.● Обр. Душата ми е пленница смирена, / плени я твоята душа! П. К. Яворов, Съч. I, 81.
2. Прен. Книж. С красотата, с качествата си или с делата си предизвиквам силно възхищение и преклонение у някого; покорявам, омайвам, очаровам, запленявам. Благослови моя опит да дам поне бледно понятие за величествените природни хубости, които пленяват окото на пътника. Ал. Константинов, Съч., 238. Бащите слушаха от детските уста странни и магически слова, които пленяваха душите им, върху които те мислеха, докато кроеха абите. Вл. Свинтила, СЗЗ, 112. Някога като войвода [Слав Грашев] .. пленяваше ги [селяните] с всеотдайността си и живееше неотлъчно в представите им с буйна коса и черна брада и изглеждаше невероятно, че е бил толкова млад. Д. Фучеджиев, Р, 226. Ти любиш зорницата, рано изгряла / над тъмни бърда и долини; / пленяват те клоните в плод натежали, / далечните зъбери сини. Ив. Бурин, ПТ, 128.
3. Остар. Вземам насила; заграбвам, обирам. И в това време Каравия .. убива в Галац безоръжните търговци и пленява техните имущества. Ст. Ботьов, К (превод), 164. Но по път тии унски всадници,.., не ся обхождаха никак благочинно .., но без никаква разлика на приятели и неприятели правеха много обиди и пленяваха все, що им падаше под ръка. Г. Кръстевич, ИБ, 249. пленявам се, пленя се страд. Тоя демонстративен план — да се плени един от австрийските параходи и под австро-маджарско знаме да пренесе по Дунава нашите вън от законите хора — има много поклонници. З. Стоянов, ХБ, 269.
ПЛЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; пленя̀ се св., непрех. Изпадам във възторг, възхищение от вида или качествата на някого, нещо и попадам под силното му въздействие; запленявам се, очаровам се, омайвам се. Пръскаше парите си за подаръци на момичетата, които се пленяваха от сините му като мъниста очи и от стройната му фигура. Л. Стоянов, Б, 26. Обичам те, обичам те, родино мила, / за всичко в теб, от що съм се пленил. К. Величков, ПССъч. II, 134.