ПЛЕНЯВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕНЯ̀ВАЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. сег. деят. от пленявам (във 2 знач.) като прил. Пленителен; обаятелен, очарователен, завладяващ, покоряващ. В Куско има антиквари. Такъв е и англичанинът Халет Бърлет. Той обича странните истории и умее да ги разказва на приятелите си с пленяващо сладкодумие. Св. Минков, ДА, 66. Гръмваше музика и едновременно с нея — пееше се песен, тия пленяващи звуци на "Съюзници разбойници", които тъй неудържимо завладяват и вълнуват. Й. Йовков, Разк. III, 193. И преди още да е прекосил Белоградчишката планина, пътникът ще помисли, че няма другаде такава красота, че никъде природата не е така омайна и пленяваща. Й. Радичков, ГСП, 19.