ПЛЕОНАЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕОНА̀ЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. ‑зми, м. 1. Литер. Езикозн. Натрупване на близки по значение думи, които изразяват една и съща идея, мисъл и представляват речево излишество; многословие. Грозят превода няколко плеоназми и тавтологии: "годишният сезон" .., "а морето пък.." .., "образуват заедно една същност". С, 1951, кн. 5, 190. Преизобилството или плеоназмът напротив прибавя една или повече речи, които според граматиката са излишни. Д. Войников, РС, 48-49.

2. Литер. Стилистичен похват, изграден върху такова натрупване, за да се постигне по-голяма образност на речта; многословие.

— От гр. πλεονασμός 'излишък' през фр. pléonasme.