ПЛЕОХРОИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕОХРОЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. ‑зми, м. Физ. Оптично явление, което се характеризира с изменение цвета на някои кристали, поради нееднаквото поглъщане на светлината от различните им части; полихроизъм. Плеохроизмът е оптично явление, което е присъщо на оцветените антизотропни минерали. Г. Георгиев, П, 44. Някои по-специални отнасяния на кристалите, например свойството плеохроизъм, се установяват с помощта на поляризационен микроскоп. Н. Пенчев и др., КАХ, 52. Плеохроизъм проявяват някои минерали и органични вещества. Н. Николов, М, 99.

— От гр. πλέον 'повече' + κρ?ς 'цвят' през фр. pléochroïsme.