ПЛЕСЕНЯСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕСЕНЯ̀СВАМ, ‑аш, несв.; плесеня̀сам, ‑аш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Покривам се или се изпълвам с плесен (в 1 знач.); мухлясвам. Знаела е, че там [в килера] висят бутове пушено свинско месо, плесенясват пити сирене, съхне шоколад ... а тя гладува! П. Славински, ПЩ, 101. Мъже не можеха да правят такива островърхи купни като нейните. Някои — криви към върховете, други — целите наклонени още от основи,.. и чакат само вятър да подухне, за да ги събори и дъждът да ги намокри до дъно; прекрасното дъхаво сено .. да изпогние и плесеняса. Ст. Даскалов, ЕС, 16. Маслото може да плесеняса вследствие на водните пари, кондензирани по повърхността на маслото и пергаментовата хартия, където се създават условия за развитие на случайно попаднали спори от плесени. Н. Димов и др., ТМ, 68. Посланиците .. казаха на Исуса: .. Има много време какво пътуваме .. и хлябът ни, когото понесохме с нас, стана вече сух и, като отдавнашен, плесеняса. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 296. ^● Обр. И сърцето ѝ бе плесенясало във вонещото блато на манастирско-харемските сплетни и злословия. Ив. Вазов, СбНУ I, 50.

2. Прен. Остарявам, отживявам времето си. — Кажете най-после, господин прокуроре, какво става с всекидневния ни вестник, ще види ли бял свят! Зер новините му съвсем плесенясаха. Хр. Радевски, Избр. пр III, 124.