ПЛЕСНЯВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕСНЯ̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Плесенясал; плеснив. — Не кани, майко, не моли, / не ти е гозба безсолна, / не ти е пита ръжана, / не ти е вино плесняво, / най ми е мене кривнало. Ц. Церковски, Съч. II, 189. — Енчице, снао най-малка, / защо не ядеш, ни пиеш? / Хляб ли ми не хареса, / или ми вино плесняво, / или ми гозба безсолна? Нар. пес., СбВСт, 143. "Защо си, Йенке, каърна — / дали са гозби безсолни, / .., / ил ми йе вино плесняво?" Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 118.