ПЛЕТАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕТА̀Ч м. Лице, за което плетенето (на дрехи, чорапи и др. плетива — ръчно или с машина, или на кошници, панери и под.) е основно занятие, професия, поминък. Павел видя, че пред общата колиба седяха много повече плетачи на кошници. Гр. Угаров, ПСЗ, 342. До 18 февруари кроячите са снижили себестойността на продукцията при своята операция със 181 876 лева, плетачите — със 79 764 лева. ВН, 1952, бр. 21, 1. За правението на дрехите и на телесното труфение занимават са предачи,.., плетачи. Т. Шишков, ПХ (превод), 51.