ПЛЕТА̀ЧКА

ПЛЕТА̀ЧКА ж. Жена плетач. После избърсваше сълзите си и два пъти по-чевръсто запремятваше иглите. Беше плетачка. А. Гуляшки, Л, 281. И така мама,.., дете още, заминава да учи за плетачка. В. Хинкова, ЛН, 9. Когато му даде стаята, не знаеше ли, не го ли попита семеен ли е? — Отде да знам. Води го фелдфебелът, на Сийка плетачката мъжът ѝ. Влизат вкъщи, не питат дори давам ли стаята. В. Нешков, Н, 270.

Списък на думите по буква