ПЛЕТЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЀТЕНЍК1, ‑ът, ‑а, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. 1. Плет (в 1 знач.), плетище; плетиня, плетня, плетеж, плот2. Припна към дъното на двора, дето зад един полусрутен лесков плетеник преживяха лениво овчици. Г. Русафов, ИТБД, 224. Рашко Калинката обиколи целия двор,.., скара се на телетата, които се чешаха на плетеника. К. Петканов, ЗлЗ, 78. Разшириха плевниците, хамбарите,.., а оградите направиха по-високи от човешки ръст. Донесоха от Странджа лескови пръти, подновиха плетениците и вратниците. К. Петканов, Х, 55.
2. Плетарка, плетарник, плетня. На какво се дължи тоя "скок"? За едно само столетие от плетениците, мазани с кал, до белокаменните зидове с бойници, от сиромашията — към блясъка? Н. Хайтов, А, 10. Дойчин и Мита отидоха до плетениците, в които нощно време затваряха малките телета и малачета, разгледаха ги и навлязоха в гората. К. Петканов, ЗлЗ, 228.
3. Плет (във 2 знач.). Снощи товареха плява. Сам напълни плетеника. К. Петканов, СВ, 128.
ПЛЀТЕНЍК2, ‑ът, ‑а, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Хляб, който роднините на годеника изпращат на годеницата след годежа (Н. Геров, РБЯ); плетеница2. Главеницата по плетениците знае на колко домове ще трябва да готви дарове. Н. Геров, РБЯ IV, 42.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.