ПЛЕТЕНИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕТЕНЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Спец. Който е ограден с плетеница¹ (в 3 знач.). Особено голямо майсторство е проявено при направата на релефните плетенични медальони, които красят сиянието около главата на Богородица. Ст. Михайлов, БС, 249. Всяка розета е вписана в квадратна плетенична рамка [на двукрилата врата]. Ст. Михайлов, БС, 225-227.