ПЛЕТИВО̀

ПЛЕТИВО̀, мн. ‑а̀, ср. Ръкоделие, при което от прежда или конци чрез плетене се изработва нещо (дреха, чорапи, покривка и под.); плетка1. В малката градинка пред хотела са седнали на пейка две млади майки, премятат плетиво в ръцете си и разговарят по италиански. Ив. Мирски, ПДЗ, 159. За отмора тя бе взела да плете чорап. .. Така,.., приведена над плетивото, старата жена спомни на Мечев за майка му. Д. Спространов, С, 181. Пред друга порта по-надолу се бяха спрели няколко жени с плетива или тъй, с празни ръце. Д. Талев, ГЧ, 7. ● Обр. Зад топлото синьо море, зад сребърното плетиво на крайбрежната пяна се издигат бели крепостни стени. А. Дончев, СВС, 13. // Изделие, изработено чрез плетене. Имам хубави плетива от мама — блузки, детски дрешки, терлички.

ПЛЀТИВО

ПЛЀТИВО, само ед., ср. Диал. В народен сватбен ритуал — сплитане косите на момата за венчаване от приятелките ѝ; плетенка2. Арно имаш, сине, до две деца, / едно дете, сине, за кръщене, / я другото, сине, за плетиво; / покани си отци и духовници / и покани старите кумове. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 367. "Я запраи, сине, три радости: / една радост сина си зажени, / друга радост плетиво запраи". Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 182. "Овай колач коя го месила със синове се подносила, както на кръщене, така и на плетиво". Ил. Блъсков, С, 25.

Списък на думите по буква